Калин Терзийски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска поезия

 

ГОЛЕМИТЕ МАЙСТОРИ

 

Калин Терзийски

 

 

Първо като че ли всички бяхме изключителни
Нямаше начин да не разбираме всичко!
Всяко вълнение на душите се регистрираше!
Страдахме на воля, гордо…
Както гордо страда
Човекът със все още здрав стомах
И Смисъл, годен за намиране, все още
После първите се умориха
От мъдро и възвишено
Страдание
И преминаха към
Ведро примирение
И подредено медитиране
Пред щандове със стоки
За душата и бита…
А после другите, останалите, полудяха
Или изчезнаха заради липса
На нотариално заверени документи
За право на живеене
Останаха последни Големите майстори
Недоспали заради напрегнатото наблюдение
Все още способни да страдат и плачат умно
За да расте напоено от сълзите
Огромното им скромно вълнение
Загледани седят Големите майстори
Останали последни живи и треперещи
Сравнително чисти, почти неизцапани
От сивата тиня, от мръсната пяна на дните
И не се интересуват от всичките Други
Големите майстори
От всичките Други
Които злобно говорят и мислят за тях само най-Лошото
Без дори да имат представа какво е Добро.
Примижават от мъдрост
И се усмихват учудено Големите майстори…
Само те останали - птици кацнали на самотно дърво.

 

 

 

Електронна публикация на 27. август 2009 г.
г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]