Калин Терзийски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска поезия

 

КЪМ

 

Калин Терзийски

 

 

Към края на живота
На хората
Идва
Умората
А на самия край
Лицето се сгърчва в ужасна
Усмивка
Веднъж си помислих
Че това може би е усмивка
Предизвикана от гледката
На ужасния Рай.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 27. август 2009 г.
г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]