Калин Терзийски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска поезия

 

СЪВСЕМ В НАЧАЛОТО

 

Калин Терзийски

 

 

Съвсем в началото
Всичките
Тоест – аз
И моите приятели – брат ми, Карбовски, Аци, по-късно
Вероятно и Тома – (това са едни такива - умни писатели)
Искахме да разрушаваме
Гнилото в Живота и да опожаряваме
Вонящите стари бараки
В иначе интересния и загадъчен
Квартал на Смисъла
Старото в поезията ни отвращаваше!
Със своята гнила
Помпозна и куха баналност
Подобна на гниещ фундаментално
Червен кондом
Боклук – недвижима етажна собственост
На импотентни писатели на държавна работа
Платили за своята известност с примижаване
От фалшив патос
И с подмазваческо свободомислие показвано
Пред самовлюбени идиоти натрупали власт
Над други идиоти чрез тъпо и грубо бутане.
Та ние бяхме подпалвачите!
Но
Кварталът беше изгорен
Не само старите, миришещи на срамна смърт бараки
А целият квартал на Смисъла
Беше изтрит от земята
Без наше участие
Даже без наше знание
Отиде си...
Пропуснахме изриването му с булдозери
В момент на дълго продължило невнимание.
И след това дойде момент на свиване на гърлото
На страшна празнота...
Не може да си подпалвач във празното!
И може би тогава ни дойде на ум
Да станем новите строители
И едновременно с това
Строителните стълбове на новото
Но бяхме стари!
И заради многото мотаене
Сред гнилите бараки
В квартала на изчезналия Смисъл
Се бяхме заразили и оцапали
Със смъртоносни за поезията плесени
На Гнилото и самоцелно писане.
И гниехме...
И някак доста злорадо
Някой ни превръщаше
Във стари, гниещи бараки
Но квартал на Смисъла нямаше
Затова нямаше и нови подпалвачи – да ни запалят
Само празно пространство...
Претъпкано до безобразие със преписвачи
Преписващи някакви безсмислени парчета
От стар американски вестник
Всъщност – новите държавни писатели.
И тогава ние
Които бяхме бивши подпалвачи
И преждевременно загнили от добри намерения
Нереализирани
Стълбове на новото време
Тоест – аз и моите приятели –
Брат ми, Карбовски, Аци
Тома
Се огледахме – бяхме твърде лошо измамени
Нямаше точно как да продължим със нашата поезия
И аз измислих нещо
То е:
Ще се изсуша внимателно
Такъв, какъвто съм
В процесът на гниене
Ще се хербаризирам
Чрез пълно изсушаване ще убия гнилата плесен
И ще стана чист като мумия
Да, това ще направя – мумия на себе си
И ще я поставя в музей
В кварталния музей на Смисъла
И там ще идват пресни, недокоснати от гнилото
Чисти очи и умове на хора пълни с мисъл
И въображение (и младост, естествено)
И много вълнение...
Моята мумия ще бъде полезен
Инструмент
Или нещо като суха, здрава основа
За смислено, поетично разсъждение.
Това измислих
Сега надявам се ще мога
Да го споделя
Със моите приятели – поетите
Преди да сме изгнили.
Брат ми, Карбовски, Аци и Тома...

 

 

 

Електронна публикация на 27. август 2009 г.
г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]