Калин Терзийски

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска поезия

 

КРОТКИЯТ КРАДЕЦ

 

Калин Терзийски

 

 

Влиза тихо - разтреперан и уплашен до смърт
От това, което ще извърши
Съвсем тихо, така че чува поскърцването на ставите си
Отваря вратите и търси от стая във стая.
Пръстите не го слушат, подскачат като скакалци
По бравите, по стените, из въздуха
Но той върви със тихи миши стъпчици
И продължава упорито да търси нещото за крадене
И вижда златни вещи, пари, пуловери и вази
Но не ги взима - за какво са му?
Най-накрая стига последната стая
Вижда на масата своя снимка - като дете
Облечен e
Със бяло потниче и смешна шапчица
Ето - намерил е това, което търси!
Обръща снимчицата и прочита на гърба й:
Хиляда деветстотин седемдесет и трета
Пъхва снимката във джоба си, открадва я
Забързано претичва всички стаи, излиза
Заключва с разтреперани ръце, потупва кротко джоба си
Усмихва се, подсмърча - леко е разплакан
Ограбил е дома си…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 27. август 2009 г.
г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]