Тома Марков

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска литература

 

6. ГОВОРИМ СЛЕД ЦЯЛА НОЩ.

 

Тома Марков

 

 

Не е достатъчно силно. Може
и по-хубаво да се напише. Не
е достатъчно вечно, почти
винаги казва тя, когато чете
моите така безсмъртни неща.
Казвам й да не се тревожи. Още
й казвам да ми разкаже нещо.
Пак сме се събудили голи днес...

 

Сънувала е една негърка, висока
над три метра. Негърката
много приличала на Скънк Ананси
и била облечена само в
пъстри пера и леопардова кожа,
била пратеничка от Ада
и била изпратена да я прибере там.

 

Случката в нейния сън
се развива в една закусвалня около
магистрала „Хемус“, малко
преди да стигнеш до Ада,
който в тази поема според мен е Градът.
Закусвали цялото семейство,
майката, бащата, двамата братя, тя
трябвало да ги отпрати по пътя,
за да поеме на последно пътешествие
със Скънк Ананси. Както и да е...
Накрая негърката й дава отсрочка.

 

Това, което се е случило, е показателно.
Знаем, че знаем, че няма странни неща.
Затова мълчим сънени и ужасени.
Чудим се - дали да не се изчукаме още
един път преди закуската, преди
да се е появил окончателният пратеник.
Да го правиш с нея дори твърде много,
никога не е достатъчно. Казвам й го...

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 16. юни 2007 г.
Публикация в кн. „Черен PR и други действия“, Тома Марков, Изд. „Жанет-45“, 2005 г.

г1998-2008 г. Литературен клуб. Всички права запазени!