Тома Марков

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска литература

 

9. ЖИВОТЪТ НЕ Е СЪН.

 

Тома Марков

 

 

Толкова тъпи моменти
са останали в историята.
Безсмъртната любима на Бетовен
не вижда писмото му и тръгва.
Обожавам Гари Олдман в този филм.
Обожавам такива актьори -
Клаус Кински, Брандо или Шон Пен.
Другите са като недоразумението
между великия композитор и мацката,
като да питаш някоя тъпачка за
любимите й книги и тя да ти отговори:
Малкият Принц, Алхимикът, Мечо Пух...
Да говориш за красивото,
без да си правиш труда да го забелязваш,
е основната позиция днес.

 

Историята, напук на Фукуяма, продължава,
тъпите моменти не спират.
Животът ни все повече започва да прилича
на личния живот на Шуберт,
който, заведен да изгуби своята девственост,
умира от болестта на Венера.
Тъпите моменти нямат край. Езра Паунд написа
великите си неща, затворен
в лудницата „Св. Елизабета“. Тома Елиът се жени
за гадже с перманентен мензис.
Дилан Томас - преди да умре -
изпи осемнайсет двойни бърбъна и предположи,
че това е световен рекорд.
Е, защо тогава да се чудим, че нещата отиват на зле?
Дори лондонските поети днес
са станали по-кухи от пипети.
Да, такава отдавна е истината.
Подло е времето на надеждите.
Щом трябва повече да знаеш от това,
което можеш да докоснеш с ръка -
където и да се намираш, винаги ще си несигурен.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 16. юни 2007 г.
Публикация в кн. „Черен PR и други действия“, Тома Марков, Изд. „Жанет-45“, 2005 г.

г1998-2008 г. Литературен клуб. Всички права запазени!