Тома Марков

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска литература

 

4. ЖАДНАТА ЛАМЯ.

 

Тома Марков

 

 

Що за наглост е това? Аз
изобщо не разбирам... Една
богата във всяко отношение
дама, дама, която вече няма
проблеми с нищо, с нищо.
Може да си позволи да купи
дори картини, дори космите
от четката, с която картините
са нарисувани от художника,
именно тази жена, която някога
също е нямала, но е забравила
чувството, което поражда не-
яденето - онова чувство за
внимателно движение - което
пречи да се отдели подметката
от обувката, с която стъпваш.
Тази жена сега ме е поканила
на среща в ЖАДНАТА ЛАМЯ.
Аз едва ходя от глад, изпивам
една черна бира, за да имам
поне нещо в присвития корем.
Аз се усмихвам зад завесата от
дим на една от нейните цигари,
които паля една от друга... Сега
аз продължавам. И пуша, и слушам
думите й, напоени с БУРГАС 63.

 

На тръгване се сбогувам. Отивам
до тоалетната, сложил съм си
палтото, шапката, ръкавиците
без пръсти и шала... И приемам
пакет цигари в чест на раздялата.
Вътре няма цигари, само няколко
очарователно едри банкноти... О,
тези очарователни и много едри
банкноти ще запушат за месец
устата ми, която само допреди
малко толкова се гневеше наум.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 16. юни 2007 г.
Публикация в кн. „Черен PR и други действия“, Тома Марков, Изд. „Жанет-45“, 2005 г.

г1998-2008 г. Литературен клуб. Всички права запазени!