Петър Тушков

поезия

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Четирикраката говореща котка тръгна полека към залеза

 

 

Петър Тушков

 

 

 

Четирикраката говореща котка тръгна полека към залеза.

 

Трикракото усмихнато куче я последва с подскачане.

 

Днес за пръв път тази година чух избръмчаване на муха покрай огряна от слънцето стена. Лятото се задава, с масите му на открито, разговорите на хората от квартала, топките на децата в училищния двор. Беше противна, тлъста, черна муха, която отлетя от живота ти и ще умре, преди лятото да е настъпило.

 

Чичковците ще пият бира. Леличките ще гонят децата и ще им чистят ядосано колената. Момичетата и момчетата ще остават до късно пред входовете — само най-готините от тях.

 

О, трикрако куче, кой ще те съжали, вярно до крак на своята четирикрака котка? Иска ти се да тичаш по-бързо от вятъра и да хващаш зайци за нея. Вечерно време да се стрелваш като топка от ужас и да виеш дълго срещу Луната. Безмълвната котка ще те наблюдава с прекрасните си очи на жена и никога няма да разбереш какво изпитва. А на сутринта двамата ще продължавате по пътя си.

 

Ден на погрешно поставените запетайки, безкрайните изречения, чудесата от себеотрицание, румените бузи, боядисаните яйца, омразата, любовта, прераждането, никога няма да свършиш! Думите ти са в усмивката на кучето.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 06. юни 2011 г.
г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]