Васил Балев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | азбучен каталог

 

ЗИМА

 

Васил Балев

 

 

 

1.
Аз съм губещият (най-бързото действие
за приближаване към теб). Инстинктът ми
за поражения е толкова силен, че често
не дочаквам римата. Напускам всички,
които искат да останат с мен, когато си
тръгвам, Напускам временния си нрав,
Напускам теб. Защото колкото повече
загуби оставя след себе си, толкова
повече приближени към теб ще има. Вчера
те търсих край зимните игрища; по тенис-
корта двама играеха ожесточено с жълта
топка на бързи изгреви и залези: беше
мъртво като блян – навред се ширеше. За-
щото мен ме няма в ничия игра, аз съм
губещият. аз съм онзи, който знае, че ти
си всички зими изведнъж.

 

 

2.
Нищо по-различно от стените срещу мен
Отразени по прозорците на този Сняг зелен
Който пада и се скланя срещу София така
Както глагол със съществително в потока на речта
Нищо по-напразно от това да бъда тук
Да отхвърлям мисълта, метафизичният й студ
И да слушам как листото, скрито в някой зимен клон
Шумоли: току-що смачкана хартийка от бонбон

 

Днес е вторник, февруари, няма лоши новини
Същите мъже минават покрай същите жени
Някой среща някого и кима два пъти едва
Нищо по-различно днес не произлиза от това
Някой сяда в нечий бар, Да, борсите отчитат спад
Същите са рибата и ножа, и цветята за обяд
Някой губи своето с един-единствен пейзаж
Слънчицата от урина върху зимния чаршаф
Някой нещо не разбира, някой всичко тук чете
Друг отива някъде, се връща – накъде

 

Нищо по-значимо, нищо по-различно днес
Любовта у мен се движи като тежка, тъжна смес
Гледам глупаво стените, и – зелените стъкла
После слушам климатика както пролетни поля
Нищо по-различно, нищо по-напразно тук
Сякаш цяла зима пия бирата на някой друг

 

 

3.
Цяла зима ходя без палто,
защото студът Си Ти.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 26. април 2010 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]