Васил Балев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | азбучен каталог

 

АКВАРИУМ В РЕСТОРАНТА

 

Васил Балев

 

 

 

От сянка и следобед ме измисляше,
натрупваше ме в стаята от сън,
муцуните на четките въздишаха –
боите все отлитаха навън.

 

Аз вдигнах тъмно тяло от постелята,
в лицата на боите се изсмях
и тръгнах да потърся оцелелите,
но заваля и нищо не видях:

 

заселваха се капките в сакото ми;
от страшната им тежест олюлян,
наум си казах: Господи, жестоко е,
и влязох в неизвестен ресторант.

 

Тогава си припомних аз за рибите,
тъй предани на своя тих пигмент:
зад точен цвят телата си побираха,
повтаряха телата си – и – мен...

 

В хрилете им да бръкна как ми идваше,
за да открия черна драхма или цвят,
но рибите с мехурчета въздишаха
и дърпаха тела от моя глад.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 26. април 2010 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]