Васил Балев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | азбучен каталог

 

КОС

 

Васил Балев

 

 

 

Само като мислех как го милвам по оперението на очите
бях щастлив
готов да остана още малко... Той стоеше
скрит зад своя клюн – и
кацнал на едно от разклоненията на зимата
ни се усмихваше

 

с пера, застъпени назад в очите

 

Казах му: Виж как вали
а ти държиш косите й въздушни с клюна
как така държиш снега, косите

 

Той отново се усмихваше
трепваше с кръвта си в мойта кръв
той беше точка
където се събрахме пак
беше черен ъгъл – и виждахме назад, когато

 

голотата ти сияеше като елха
като те кичех непрестанно
като те исках
колкото те искам и сега
..............................................................
само като гледах как стои
завързан за краката си, преди да се разхвърля в полет

 

бях готов да се обърна, да попитам
готова ли си с твоите неща

 

Но

 

не се обръщах
защото знаех
че няма да изляза от тази зима с теб
знаех
че щастието винаги има различни посоки, които

 

скъпа

 

ни принадлежат поотделно

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 22. март 2012 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]