Васил Балев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | азбучен каталог

 

Из „Стихотворения”

 

Васил Балев

 

Корица на книгата

 

 

РЕПЛИКА 2013

 

      Август; да се случи
      нещо изведнъж е невъзможно
      (през останалото време – също).
      Пред президенството японските туристи,
      тези орхидеи сред дърветата на София,
      снимат като в снимка.
      Няма никой в жегата; дори отслабналото,
      мръсно знаме не разхлажда.
      Само двойка лястовици
      кръжат с истерия покрай фонтана,
      където се варят яйцата им –

       

      но това е стилистична грешка:
      малките са сигурно добре в гнездото,
      сигурно ги хранят и мухите
      бързо се стопяват в тях като снежинки.
      Заякват малките! – съвсем непроницаеми
      за скуката, за ропота, гнева:
      съвсем непроницаемо е всичко...
      Един човек в полусъзнание излиза
      от подлеза с тракийските останки,

       

      но си говори сам на себе си –
      на друг не казва.

 

 

 

 

 

 

 

 

***

 

 

      Но тогава отново си спомням за теб
      светът се превръща в мое тяло и чувство
      предметите придобиват нравственост
      дъждът се огъва във ветровитото огледало
      и тогава столът до мен
      става висша добродетел на дървесината си
      а уискито трепти като червено листо в моята чаша
      Аз не мога да понеса нищо без теб
      тежестта на света ме сломява – Ти
      си единственият начин нещата да бъдат
      подредени поравно – както прахта
      по крилете на пеперуда

       

      Само така мога да вляза във всяка вещ
      за да сияя с тържествената й структура
      да видя дървото с прибрани криле
      как мъти сърцето си бяло
      Съвсем скоро нито една твоя черта
      няма да остане в паметта ми
      но обширното чувство за теб ще пасне точно със света
      ще бъда цял и завършен

       

      Тази сутрин видях двама влюбени в парка
      гледаха кос който вади с клюн от земята
      техните устни
      но сега не виждам нищо скръбно в това това ме разсмива
      защото същинската любов идва след любовта
      сега светът придобива твоите признаци
      и ние си принадлежим
      аз минавам през Времето сам като дим
      с разкъсното си от вятъра тяло
      и чувството че те губя с такъв размах
      все повече

       

      ме приближава до теб
      а това не може
      да се сравни
      с нищо
      друго

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 11. ноември 2014 г.
Публикация в кн. „Стихотворения”, Васил Балев, Изд. "Факел-Експрес", С., 2014 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]