Димитър Васин

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

***

 

Димитър Васин

 

     

    ...И какво натрупа
    във хралупата си?
    Сит избяга
    от трапезата на всички.
    Сит отнесе
    и благоприличието си.

     

    Песента ни утре
    няма да запееш.
    Беше
    и остана
    сам с планетата.
    За проклетата прокуда
    дума не продума.
    Рано, много рано
    се събуди после
    и римува миналото си.

     

    Скритото от всички
    те затрупа.

     

    Викаш ли? Не чувам
    нищо.

     

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 25. октомври 2011 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]