Димитър Васин

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

***

 

Димитър Васин

 

     

    Въглените са накацали по жиците
    и са лястовици –
    огънят ще догори високо
    и внезапно ще избухне
    срещу слънцето.

     

    Слънцето от никой
    никога не е затуляно.

     

    Буден е във мене огънят
    и се гъна днес от въглените му.

     

    Въглените са накацали по жиците
    и са музиката,
    от която оглушават чувствата.

     

    Будният е буден с музиката
    и догонва себе си под слънцето.

     

    Слънцето над жиците залязва късно...

     

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 25. октомври 2011 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]