Димитър Васин

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

***

 

Димитър Васин

 

     

    Стръмно е в окото ти,
    а и стръмнината
    пада тъмна.

     

    Върна ли се някой?

     

    Плакалият
    чака в ниското.

     

    Искам да отмина,
    а не мога.
    Слогът е заплетен
    в песента, която
    глъхне.

     

    Бъхтя в тъмното.
    И кръвта ми бъхти
    тъмна.

     

    Връзвам се за песента
    и под знамето си
    будя рано
    свободата.

     

    За обратното вървене
    пътят не минава
    през огнища
    и през мене.

     

    От върха се вижда
    само продълженото...

     

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 25. октомври 2011 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]