Димитър Васин

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

***

 

Димитър Васин

 

     

    Скръстили са двете си ръце
    истината и неистината.
    И изтръпнали от мисли,
    крият
    помирението помежду си.
    И развързват кръста си.
    Стриват си изстиването
    и изсипват
    между пръстите си
    времето.

     

    Мислите са бременни.

     

    До доверието
    пътят с въглени пристъпва.

     

    Казано е вече всичко.
    Всичко и изстрадано.
    Истината и неистината
    сричат
    миналото си.

     

    След обричането
    раждането е
    стиснало ръцете ни...

     

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 25. октомври 2011 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]