Димитър Васин

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

***

 

Димитър Васин

 

     

    Пръстите захвърлиха отгоре
    болката и страстите си.
    И пръстта внезапно
    проговори
    с мъжки спомен
    и сълза догонена.

     

    Газеното и изгазеното
    пак се моли
    за живота.

     

    Дирен
    и издирен съм с хомота му.

     

    И със цвете във ковчега
    гегата въртя.
    Тайно от смъртта.
    От живота даже тайно.

     

    Стана ли от гроба –
    ще ме срещнат
    и изпратят
    само живи.

     

    Тайната е
    във ръка подадена ...

     

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 25. октомври 2011 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]