Димитър Васин

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

***

 

Димитър Васин

 

     

    Стъпките ме наредиха
    тихо
    зад последния и първия.
    Сгънал съм юмрука
    глухо
    зад последния и първия.
    Тук съм
    да им кажа
    в Рая колко ми е чуждо.

     

    Близостта на Ада
    чувствата ми скупчва.
    И пространствата им
    осветяват облаците.
    Гръм и чужда дума
    хляба ми опърлят.

     

    Първият се ражда
    до последния.
    А последният умира
    и до първия.

     

    Мълниите блъскат
    по прегръдката им...

     

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 25. октомври 2011 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]