Димитър Васин

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

***

 

Димитър Васин

 

     

    Кост ме завъртя.
    Кост и в гърлото заседна.
    Тяло ме изправя
    да погледна
    във окото
    гладния.

     

    Че потребно му е.

     

    Та омразата да трепне
    мокра.
    Та и завистта да падне
    в локвата отпреде му.
    Та кръвта му
    да побратими сълзите
    в стъпките ни.

     

    В гърлото костта е
    да ме заболи от залък
    с гладния...

     

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 25. октомври 2011 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]