Димитър Васин

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

***

 

Димитър Васин

 

     

    Свъсено е
    късното ми пладне.
    Падам
    смъртен.
    Пламвам ниско.
    И оставам
    с истината
    да се бавя.

     

    Сливам
    се
    със
    сянката
    на
    хляба
    и
    прощавам
    страстите
    на
    гладния.
    Свъсено е
    късното ми пладне.
    И разтръскано.
    Със настъпена от близост
    и безсилие сълзливост.
    Със страха на слънцето,
    че остана
    само то да е безсмъртно...

     

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 25. октомври 2011 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]