Димитър Васин

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

***

 

Димитър Васин

 

     

    Въздухът крепи завръщането ни.
    И отлитането ни крепи.
    А разсипаните ни въздишки
    дишат тежко
    и подпират
    сенките, подети
    от крилата.

     

    Въздухът, въздухът не стига,
    за да стигнем себе си.
    През замерването с думи.
    През куршуми.

     

    Сенките са обезглавени.

     

    Верните на домовете си,
    на кръвта и на крилете верните
    се разделят повсеместно.

     

    До смъртта се стига много лесно.

     

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 25. октомври 2011 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]