Димитър Васин

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

***

 

Димитър Васин

 

     

    Пренаселихме квартала си студено
    със очи, които не довиждат,
    със ръце, които не догалват,
    със сърца, които не долюбват.
    Само светлината още се търкаля
    по пътечката до края
    на квартала.

     

    Даденото не изправя осакатените.

     

    И каква е истината
    за остатъка ни?

     

    Никой няма без очи да ни погледне.
    Никой няма без ръце да ни погали.
    Никой няма без сърце да ни долюби.

     

    За квартала и в студеното
    истината е във пренаселването...

     

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 25. октомври 2011 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]