Димитър Васин

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

***

 

Димитър Васин

 

     

    Крайният квартал е
    късен час и всичко късно.
    Или всичко ранно.

     

    Раните си нямат възраст.

     

    Скъсана е
    пъпната ни връв с градчето
    и във края е захвърлена.
    Първите заселници си нямат
    даже име.
    Смилат скрито новостите
    и не питат много-много
    за градинката пред блока
    някога ще цъфне ли.

     

    Крайният квартал единствен
    ражда във градчето.

     

    А училището си остана
    незавършено и празно.

     

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 25. октомври 2011 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]