Димитър Васин

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

***

 

Димитър Васин

 

     

    Рови из контейнера
    и не се срамува –
    рови всъщност и из мене,
    но позната дума
    не издумва.

     

    За клошаря
    този свят е тих и глумав.

     

    В миг събух усмивката си
    и му я подадох,
    а той гледаше обувките й –
    не посегна към усмивката.
    Свикнал беше с отминаването.
    Продължи да рови
    из контейнера –
    не изрови нищичко от чуждото.

     

    Чудят му се ситите.
    А той със остатъците им
    храни птиците...

     

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 25. октомври 2011 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]