Димитър Васин

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

***

 

Димитър Васин

 

     

    Само мъртвият ще ми покаже
    пътя по-нататък –
    колкото и да е кратък,
    колкото и да е на земята.

     

    Мятат се върху ми
    облаци прокажени.
    И очите ми са влажни
    от товара им.

     

    Свой ли ми показва пътя
    със светкавици?
    Със гробове пътя –
    свой ли ми показва?

     

    Тате,
    за препънатия
    пътят по-нататък не замина.
    Помогни ми, тате!

     

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 25. октомври 2011 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]