Виктория Крумова

проза

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска проза

 

ПРИКАЗКА С ТЪЖЕН КРАЙ

 

Виктория Крумова

 

         Живяло и умряло някога едно същество. Безцветно и безвременно. Малко и могъщо. Измислено и творящо измислици. Наричали го Ид. Ид често играел с приятеля си Его. А двамата заедно се борели срещу зловещия Суперего. Суперего можел да лети и обичал да се маскира като Супермен на Хелоуин и други тържества, използващи persona-и за маскиране…
         Ид и Его мислели, че си приличат и че могат да спасят света от Суперего. Той обаче отгатвал намеренията им, полетявал и развалял игрите на добрите приятели. Една от измислените игри се казвала "Татко Ф." Трябвало да се спи безсънно. Само това. Ид винаги губел. Его мразел да печели, защото виждал, че Ид се усмихва. Его копнеел да може да чете цветове. Също като Ид.
         Его решил да убие своя скъп приятел. Бил нещастен. Било време. Его наел Суперего като убиец и му наредил да няма много кръв.
         Една нощ, докато Ид и Его играели на своя "Татко Ф.", Суперего се промъкнал до хамака на Ид и го докоснал по мъничката пета. Ид се събудил и всички цветове изчезнали. Его имал кошмар и загубил играта. Ид се огледал и видял своята победа - хамакът бил червен, а Суперего отлетял в нощта…

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 14. септември 2003 г.

г1998-2003 г. Литературен клуб. Всички права запазени!