Велин Горанов

проза

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

БЛИЦКРИГ

 

Велин Горанов

 

         Ръбът на горната устна леко се вдигна нагоре. През носа нахлу 200 милилитра кислород, 780 азот, 3 въглероден диоксид и други газове и разлюля косъмчетата в ноздрите, а след това изпълни горната част на белите дробове. Мозъкът изпрати нов залп от импулси към лицевия нерв. Леватор лабия се разтегна още малко, кожата от двете страни на назалиса хлътна и горните зъби се показаха. Долната челюст се отпусна. Устата се изпълни със слюнка, а езикът се разтегна настрани и я разпредели в два фланга между кътниците и бузите.
         Орбикуларис ориса се насити с кръв и кожата около устните порозовя, докато ризориса повдигна скулите и нагъна долните клепачи. Приближаването на долните мигли към горните свали половин диоптър от увреденото с многочасово стоене пред компютъра зрение. Видимостта се подобри. Долната половина на лицето превзе още няколко милиметра от територията на горната.
         Във всеобщото настъпление на юга се включи зигоматикус майора, който пое управлението и опъна назолабиалните линии. След това изглади гънките на устните – цветът им стана с един тон по-тъмен, придърпа кожата под скулите и тя хлътна. Десният окоп се оказа по-дълбок от левия. През ноздрите с 80 км в час се изсипа силна струя газове - 140 милилитра кислород, 690 азот и 50 въглероден диоксид. Мъхът над горната устна полегна надолу. Гънката под носа се вдлъбна и отбеляза граничната бразда между горната половина на лицето и долната. Настъплението приключи.
         Едно финално съкращаване на буцинатора, което притисна масетера, повдигна ъглите на устата, за да оформи най-красивата усмивка на света.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 21. октомври 2014 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]