Михаил Вешим

проза

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

Чичо Начко - 1

 

Михаил Вешим

 

         Веднага след пенсионирането си чичо Начко се зае да търгува със стари автомобили. Навремето дядо му се замогнал с продажба на добитък, сега той подхвана занаята на дядо си. Но вместо волове и коне, караше от странство возила втора употреба с различни конски сили.
         Съвсем скоро се изпече като ловък автоджамбазин.
         - Много си е хубав занаятът - казваше чичо Начко. - Но не е за всеки... Суеците тука губят!
         Твърдеше, че безпогрешно открива дефектите на автомобила само по бръмченето на двигателя, без да вдига капака. Пък и можеше да се пазари. Притисне германеца в ъгъла, омае го с приказки и оня свали цената с хиляда марки. А дойде ли в България с колата, продава я двойно и тройно на нашите суеци.
         - Суекът е като ливада - обича да казва чичо Начко. - Колкото повече го стрижеш, по-никне... Туй от мен да го знайш!
         Когато извърши някоя изгодна далавера, чичо ме кани на гости. Сипва ми уиски в чашата, сервира лед и казва:
         - Днес в джобчето ми скочиха хиляда марки! Муш!
         И показва с жест как банкнотите са попаднали в малкото джобче на сакото му.
         - Как успяваш, чичо Начко! - казвам с известно възхищение. - Аз никога не бих могъл!
         - Не можеш, защото си будала! - смее ми се на акъла той. - Не си окумуш момче! А аз знам как стават тия работи!
         В такива моменти чичо Начко се отпуска и почва да ме открехва на дребни джамбазки хитрости. Отива той в Германия и тръгва не по автокъщите, а по старческите домове. Там убеждава старците, ако някой има кола, да му я продаде...
         - Най на сметка е да купиш кола от старец! -твърди чичо Начко. - Хем е малко карана, хем дядото отстъпва от цената... Колко живот му остава на него, че да се цигани? Най-добрите си удари съм правил по старческите домове...От всяко ходене в Германия се връща с по няколко коли. В колите вози и гуми, авточасти и всякакви вещи втора употреба. Германците имали навика да изхвърлят на улицата съвсем здрави телевизори, прахосмукачки, фризери...
         - Не ти ли е неудобно, чичо Начко, да се ровиш в боклуците? - питам го понякога.
         - Че защо? - чуди ми се той на въпроса. - Немските боклуци не са като нашите...
         Мои познати са виждали чичо ми Начко в акция по германските автокъщи. На едно място собственик на гараж му казал, че му дава без пари всички части, които успее да свали от един катастрофирал опел. Но за час - до края на работното време.
         Въоръжен само с гаечен ключ, чичо Начко успял за един час да разкулачи целия опел. Свалил всичко ценно от колата, оставил само смачкани ламарини.
         - Оглозга го като пираня, за нула време - разказваха очевидците. - Страхотна захапка има този човек!
         Това всички си го знаем. Захапката на чичо Начко е като на питбул. Сключи ли челюсти, не пуска...
         Веднъж на един немски аутобан пред него станала катастрофа. Някаква германка се обърнала с нов мерцедес. Чичо Начко спрял и оказал първа помощ. Докато качвал окървавената германка в своята кола, за да я кара към болницата, огледал мерцедеса. Видял, че не е много пострадал при катастрофата. По пътя към болницата убедил собственичката да му го продаде. На другия ден й отишъл на свиждане, занесъл цветя и готов договор за продажба.
         Германката сложила параф върху договора, отказала пари. Подарила колата на своя благодетел.
         Тогава чичо Начко се върна победоносно на бял мерцедес, макар и катастрофирал. Стегна го за седмица-две и го продаде на страхотна далавера.
         След сделката отново ме покани на уиски.
         - Голяма работа си, чичо Начко!
         - Така е - съгласи се той с мен. - И ще ставам все по-голяма!

 

 

 

Електронна публикация на 26. октомври 2006 г.
Публикация в сб. „Бай Ганьо се завръща“, М.Вешим, Й. Попов, К. Кръстев, С., 1996

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]