Михаил Вешим

проза

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

Чичо Начко - 2

 

Михаил Вешим

 

         Един съсед се примоли на чичо Начко да му докара кола. Живееха врата срещу врата и отлично се разбираха. Ходеха си често на гости, а когато чичо ми отсъстваше, съседът му поливаше цветята.
         - Ще ти докарам страхотна кола, бе Коце! - обеща чичо Начко.
         И се върна с един фолксваген на седем години.
         - Давам ти го за колкото съм го взел, хващам си само пътните - рече чичо ми на съседа. - Дай пет хиляди марки!
         Съседът Коце наброи пет немски бона и уредиха документите. На втората седмица фолксвагенът се счупи. В сервиза откриха, че колата не е на седем, а на четиринайсет години. Съседът Коце полудя:
         - Ти си я взел за хиляда марки! - кресна той на чичо Начко. - И ми я продаде пет пъти по-скъпо!
         - За петстотин - отвърна му спокойно автоджамбазинът. - Десет пъти по-скъпо ти я дадох...
         - Мръсник!
         - Суек!
         - Мошеник, защо ме излъга!
         - Че аз теб ако не излъжа, кого бе!
         И двамата стари съседи, близки приятели, смъртно се скараха. Скараха се като Гоголеви помешчици, като българи от старо време или като Вазови чичовци.
         Поведоха война помежду си с всякакви мръсни номера.
         Една сутрин чичо Начко намери мазето си разбито, а бурканите с компоти натрошени по земята.
         Съседът Коце откри предното стъкло на фолксвагена си полято обилно с епоксидна смола - за смяната му взеха още сто и петдесет марки.
         Чичо Начко се подхлъзна на разлято олио на площадката пред дома си, та едва не си счупи черепа.
         Съседът Коце видя котарака си обесен на дръжката на входната врата.
         Една саксия падна от петия етаж точно зад гърба на чичо ми и по случайност не го улучи.
         Като се върна веднъж от вилата, съседът Коце намери в дома си спукана отходна тръба. Целият му апартамент беше залят с мръсотия и просмукан с ужасна миризма.
         - Ще загубиш тази война! - просъска чичо Начко на съседа си, докато оня проветряваше жилището си. - Вдигай бял байрак!
         Съседът Коце не се запъна като магаре на мост а капитулира. Явно добре познаваше чичо ми и захапката му на питбул. Вдигна бял байрак, даде апартамента си под наем и отиде да живее в "Люлин".
         Чичо Начко спечели войната.
         - А защо изобщо я започна? - осмелих се да го попитам. - Нали бяхте приятели? Защо го преметна с колата?
         - Запомни от мен, момче! - погледна ме строго моят роднина. - Чичо ти Начко е като Великобритания - няма приятели, а само интереси!
         После отпи от чашата си и добави:
         - Имах да му връщам за една стара работа! Чичо ти Начко забавя, но не забравя!

 

 

 

Електронна публикация на 26. октомври 2006 г.
Публикация в сб. „Бай Ганьо се завръща“, М.Вешим, Й. Попов, К. Кръстев, С., 1996

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]