Михаил Вешим

проза

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

Песента на колелетата

 

Михаил Вешим

 

         Славата на Яшар Сали, прочутият автомонтьор от Али Анифе, стигаше вече твърде надалеч. Беден и прост техник някога, сега той беше прочут майстор, при когото идеха с крадени коли от най-далечни краища. Работа имаше повече, отколкото му трябваше. А тази работа беше по сърцето на Яшар Сали и той така умееше да преправя крадените коли, че никой от предишните им собственици не можеше да ги познае. Ловките ръце на Яшар Сали майсторски изчукваха фабричните номера на двигателя и шасито, а после набиваха там други цифри. Чираците му пребоядисваха автомобила, лъскаха го и го оставяха на автоджамбазите, които за нула време го препродаваха в Македония, в Албания или в необятната Русия. И катаджии си имаше Яшар Сали, дето му издаваха фалшиви документи, и митничари беше спазарил по митниците, които, щом видеха колите му, веднага ги пропускаха.
         Вечер, след работа, Яшар Сали най обичаше да седне на пейката пред дома си. Сипваше си уиски, пушеше скъпи цигари и оставаше насаме с мислите си.
         - Добър вечер, Яшар уста! - поздравяваше го Джапар, нощният пазач.
         - Добър вечер, Джапар!
         - Каква месечина - шегува се Джапар - шаман бели мерцедеси да крадеш...
         Джапар се шегува, но и не съвсем. Кадърен беше младежът, можеше сам да открадне всякоя кола, независимо от алармата. С най-голям мерак отключваше мерцедеси и беемвета, а пък с лади почти не се занимаваше - ладите бяха работа за аджамии.
         Яшар Сали отпиваше от уискито и се вслушваше в шумовете на нощта. Някъде избоботи двигател и той веднага го позна - беше джип "Чероки". Характерен беше шумът на колелетата му, които се въртяха всяко поотделно и сякаш пееха някоя стройна мелодия.
         Ослуша се Яшар Сали и чу де спря джипът Можеше веднага да звънне на апапите си по мобифона и само след няколко часа колата, пребоядисана и с нови номера, щеше да е зад граница. Но Яшар Сали почувства, че е уморен и не му се занимава сега с тая работа.
         - И утре е ден! - каза си Яшар Сали и отпи от уискито. После пак се заслуша в шума на автомобилите, които препускаха по магистралата. Това е опел, втора ръка, а това е форд "Мондео"... Сега мина стара лада, а малко след нея профуча японска тойота...
         Безпогрешен беше Яшар Сали по автомобилите, разпознаваше ги само по шума на колелетата. Така навремето дядо му, старият майстор на каруци Сали Яшар, познаваше каруците само no джангъра на колелетата.
         Ако беше жив старият майстор, едва ли щеше да одобри занаята на внука си...
         - Такива са сега времената, дядо! - изрече на глас Яшар Сали и си помисли, че на другия ден, след като пребоядиса един опел, не е лошо да иде на гробищата, за да оскубе тревата от гроба на дядо си...

 

 

 

Електронна публикация на 29. август 2006 г.
Публикация в кн. „Край на цитата“, Михаил Вешим, Изд. „Стършел“, С., 2004

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]