Усилена жътва кипи в клубовете на равното софийско поле. От край go край, докъде ти око види, се люлеят златни ниви от канабис и морни работници се мяркат там по тъмни зори. Бог даде тия дни адска жега на саунда. Светлинните ефекти светят огнено и немилостиво, но жарките им лъчи не пъдят от клубните полета работливите младежи. Неуморно те жънат там и трупат златни снопове индийски коноп. Пот се сипе от челата, душата без сила остава, няма почивка. Узрелият канабис чака.
         И ей в това усилено време, под адския прожекторен пек ехтят ритми на „Метрополис“ и се носят на техновълни чак до небесата като благодарствени молитви. Подемат се от краището нейде мощни трясъци и децибели, усилена през хиляди ватове залюлее се песен млада, волна, широка като полето, свята като любовта.
         Диджей Никола Ей оставя тежък сноп канабис и дълго се ослушва на пулта. После усмихнат и бодър гледа как се друсат сам-самички стара майка и малка сестрица. Сестра му лапва хапче екстази и бесело го задява:
         - Бате, от тия уредби не мож позна Пенкиния глас!
         - Долавям, но слабо... Миксира ли се през компютъра, надуе ли се до дупка и мине ли през колоните, вокалът се губи! - отговаря диджей Никола Ей, па наставя:
         - Майко, я си почини и ги послушай! Ако схванеш Пенкиния вокал в тая тресня, да знаеш, че наистина снаха ще ти стане!
         Изправя се старата му майка, пие си лексотана, усмихва му се с любов и куфее:
         - Ако ти не мож й позна гласа, та аз ли ща, бре синко?
         - Да пее сама - през море да е, ще я позная! Ама с „Метрополис“... - даже опитен диджей като Никола Ей се затруднява.
         Но ето че дотича из отдалечено сепаре друсано босоного хлапе и уплашено обади, че Пенка примряла от свръхдоза.
         Грозната вест се разнесе из уста в уста по цялото клубно поле с канабис. Спусна се диджей Никола изумен, отчаян, разбута навалицата и падна надрусан до студеното и мъртво тяло.
         - Пенке, моя технорадост, моя технопесен! Гласът му се сподави в ридания, пак в стил техно.
         На другата вечер светлините все тъй жестоко грееха, а саундът на „Метрополис“ все тъй трещеше до бога. Но из клубните ниви с канабис не се мяркаха работници. Златните класове се ронеха и горяха самотни.
         Полето с индийски коноп празнуваше тежък празник.
         Погребваха Пенка-манекенка.