Михаил Вешим

проза

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

Бай Ганю във "Врана"

 

Михаил Вешим

 

         - Оo, бай Ганю, честита победа! Беше ли във Врана на банкета по случай спечелването на изборите?
         - Кой, аз ли? Ами че аз ако не бъда, кой ще бъде! - отговаря ми бай Ганю и като си засуква левия мустак, удря ми едно лукаво око, тоест: "Догде има ахмак свят, бай ти Ганю изпуска ли келепира"...
         - Е, как мина? Беше ли бесело?
         - Абе кой ти гледа весело, келепир имаше богат! Нарязах се като... таквозинка... Знайш, аз имам един приятел, бизнесмен, дето ме писа в листите на движението. Бутнах някой лев и той тъй ме написа, че с двата крака съм в парламента... Дойде за бай ти Ганю новото време!
         Намазах си косата с гел, зер тъй сега е много модно - и Кошлуков и Севлиевски все с гел се мажат. И отивам в двореца. Гледам бъдещите депутати вече са там... Едни млади такива, жълто още имат около устата. Били учили по разни колежи. Бай ти Ганю у колеж не е учил, той всичко си знае... Хвърлих едно око на салона - трапезите наредени, чиста работа! Събра се свят - един работил в "Мерил Линч", друг 6 "Прайс Уотърхауз"... Ни Мерил Линч го знам кой е, ни Уотърхауз...
         Излязоха царят и царицата.
         - Ръка целувахте ли им?
         - Е, хелбетя... Абе аз за избираемо място в листите и за такбаз трапеза и сто ръце бих целунал. Нейсе, целунахме... Че после като се юрнахме, брате мой, към масите по стълбите надолу! Ако щеш вервай, ако щеш не, аз през три стъпала се метнах, щях да се блъсна в огледалото, ама не оставих да ме превари никой. Докопах хайверя, че като задълбах с лъжицата, ако е било по-малко от половин кило - грех да ми е на душата! Оная ти риба майонез, ония ти ми закуски, имената им не зная, че като зинаха ония ми ти уста... Остави се! Ядох, ядох, тъпках... и досега се чудя как не ми се пръсна стомахът. Ами пиене!... Кога съм си отишел, как съм си отишел, заколи ме, не помня... Уфф! Още ме боли главата от туй пусто шампанско... Че остави това, ами като взех, че си наблъсках джебовете с пасти, па те меки, да ги земе дявола, че като се размазаха из джеба ми... Още не сме влезли у властта и падна голямо лапане, а какво ще нататък, направо не ми се мисли!... Е, хайде, сбогом, че отивам да ме гласят за министър...
         - Сбогом, бай Ганю!

 

5 април 1895 - 18 юни 2001

 

 

 

Електронна публикация на 29. август 2006 г.
Публикация в кн. „Край на цитата“, Михаил Вешим, Изд. „Стършел“, С., 2004

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]