Алексей Видински

поезия

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Трубадур

 

Алексей Видински

 

 

Кажете ми, защо ме оковават
Кажете ми, защо ме спъват пак
Защо каквото и да правя
Все някой ми подлага крак

 

Напук на всичко вярвам във живота
Макар и гладен, жаден, побеснял
Не мисля за несгодите, защото
От щастието имам своя дял

 

В безкрайни скитания нижат се години
За сън спокоен време не хабя
Сега съм тук, и вашите любими
Китарата ми слушат във нощта.

 

Подхвърленото минало в краката
Неудържимо тласка ме напред
Бездомни псета вият по Луната,
А мен ме чакат пътища без чет...

 

А как бих искал да седя на плажа,
Да гледам изгрева – разтварящ се божур
... Животът е безкрайна серенада,
Изпята от незнаен трубадур...

 

 

1997

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 21. ноември 2007 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]