Алексей Видински

поезия

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Там, в тъмното

 

Алексей Видински

 

 

Запотени стъкла
размазват улични фенери
немирната латерна на вятъра
пее неразбираеми песни
на с достойнство флиртуващи дървета
безбройни паважни паралели
чезнат в безкрайността
там, в тъмното – градът
като застаряваща аристократка
разпростира бални рокли
елегантно присядайки на хълма
и насмешливо ме разглежда
през лорнета си.
Гърчещият се воал – реката
игриво примамлива росата
там, в тъмното – си ти
в топла прегръдка сред облаците
а звездите деликатно се извръщат
в унисон с одобрителното шушукане
на кестените
там, в тъмното – орлите
здраво сграбчили миналото си
вкаменяло присъстват...
запотени стъкла
крият отражението ми
когато мисля за поредната
гара, към която ще тръгна
за да оставя част
от усмивката си
в багажното –
изпращайки близък –
там, в тъмното
за да ми се усмихнеш
когато се видим пак

 

 

6 януари 1998 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 21. ноември 2007 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]