Алексей Видински

поезия

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Море

 

Алексей Видински

 

 

Когато всичко е написано
и думите гният в прахта,
когато всичко е премислено
и вече няма път назад

 

спокойно изгрева посрещаш
и бавно тръгваш по света
отъпкваш девствени пътеки
със росни боси ходила

 

земята – вечната постеля
прегръща те за сетен път
покой опитваш да намериш
под месечния хладен сърп

 

отново стигаш до морето
седиш замислен на брега
задъханият вятър шепне
за вечната си свобода

 

изчакваш залезът да стихне
умит от ласкави вълни
във пясъка заравяш пръсти
и чакаш първите звезди...

 

 

22 юли 1997 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 21. ноември 2007 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]