Алексей Видински

поезия

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Докато чаках

 

Алексей Видински

 

 

Докато чаках беше есен
Кленовите листа бавно горяха,
А в дима им витаеха сонети -
Опиващи видения за забравеното
                                                        бъдеще

 

Докато чаках беше друго
Запечатвах щастието в бутилки
Хвърлях ги в океана на мислите
И обезлюдявах острови

 

Докато чаках нямаше време –
Слънцето изгряваше на север
Птиците се връщаха без да отлитат
Пътищата бяха прашни

 

Докато чаках, убих сянката си –
Дори луната не подозираше,
Че самотата разсейва звездите
И светеше необмислено ярко

 

Докато чаках, цветята разцъфнаха
И между тях открих усмивката ти

 

Писал съм много усмивки –
Твоята написа мен самия...

 

 

1997 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 05. октомври 2009 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]