Алексей Видински
поезия
Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора
Цепнатина
Цепнатината – пропаст между хората Цепнатината – скален водопад Цепнатината – крепост на умората Където дебнат самота и хлад
Цепнатината бавно се промъква Но всеки определя свой парцел Една усмивка, закачена с мъка Една усмивка – като пред разстрел
Цепнатината в котешки зеници Плячката безмилостно следи Цепнатината на угаснало огнище – Разхвърлена жарава на съдби...
1997 г.
Електронна публикация на 05. октомври 2009 г. г1998-2009 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!