Вятър в косата

Алексей Видински

- 2 -

Носиш се на своето листо
Без да се оглеждаш
И чакаш някоя паяжина
В която да се оплетеш
Във вечното самоотрицание
На пеперуда, изгаряща в екстаз
В пламъка на някоя свещ
Великолепен край за еднодневно съществуване
А после твоят водач вятърът
Разнася пепелта ти по безкрайните
Друмища и кърове
Сливаш се с осезаемото, проникваш в него
След като цял живот си чакал
То да проникне в теб
И тогава усещаш всичко -
Ти си вечността
Защото ти си ги измислил -
Щастието и Вечността
Които се гонят, поглъщат и асимилират...

10 юни 1996 г.