Алексей Видински

поезия

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Утро

 

Алексей Видински

 

 

Утрото прохожда колебливо
и бавно зазвънява всред съня
разстъргва постепенно и стипчиво
клепачите в усойна мараня

 

денят нахлува с хищническа пищност
раздира с кашлица пропушени гърди
заслушан глухо,
          с колеблива анемичност
не смееш неподвижен да лежиш

 

пердето като паяжина късаш
улавяш слънчев лъч
                   с корава длан
и спомените нощни се отдръпват
оставяйки те да се будиш сам

 

миналото с леден душ отмиваш
нахлузваш бронята, - полирана до гланц
усмивката изчеткваш и се вливаш
в до смърт омръзналия дневен танц

 

пристъпваш достолепно, „както трябва“
въртиш се според сложен регламент
и като свършва тази дневна смяна
проблясва ти: „и утре ще е ден!“

 

1999 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 13. април 2010 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]