Алексей Видински

поезия

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Приятели

 

Алексей Видински

 

 

(На С.)

 

Ела, приятелю, и ти вземи си чаша -
и нека за другарството да пием
преди нанякъде отново да запрашим
и пак живота си да преоткрием

 

Ти помниш как стояхме гологлави
и гледахме света, разстлан в краката
над бездната летяхме, чисти, млади,
закърмени с дъха на планината

 

Или поемахме нататък, към морето
и брулеше ни вятърът в скалите
и с всеки порив трепваше сърцето
от пръските солени във очите

 

И диви бяхме, опиянени, горди,
постигнахме тъй много с теб, нали -
нали напук останахме свободни,
нали напук не вярвахме в лъжи...

 

Да пием, друже, с благодарност топла,
че осмелихме се да си нарочим път -
по него чакат ни огньове още,
които и за други ще горят...

 

Ти знаеш, накъдето и да тръгнем,
ще стигнем заедно до края на света
и стига ни поне за миг да зърнем
проблясък на поредната зора -

 

За да се сетим, че покоят е за други,
а нас ни чакат още хиляди съдби
и себе си не мога да изгубя
докато редом с мен пъртина биеш ти.

 

 

22 ноември 1999 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 20. ноември 2007 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]