Алексей Видински

поезия

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Копнеж (Звезди)

 

Алексей Видински

 

 

Мъглата кокетничи с лампите
с воал ги намята в нощта
а те пък кокорят се схванато
и вечно самотни стърчат

 

Знам, че оттук съм минавал -
следите си търся по плочника
и бавно кръжа по площада,
не знам откъде да започна...

 

Студът се отърква в бордюрите
и бърка в крачолите плахо;
чепати дървета обрулени
заключили в клоните вятъра…

 

И някъде там, във високото,
над мъртвата суха мъгла
звездите наивно-безропотно
за себе си сякаш блестят

 

А някой ги търси със поглед,
нагоре обърнал лице;
и чака заветния полет,
и мъчи се да разбере...

 

 

10 февруари 2000 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 20. ноември 2007 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]