Алексей Видински

поезия

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Живот назаем

 

Алексей Видински

 

 

Животът, казват, бил като театър,
а всички ние - второстепенни актьори,
и призраци от минали спектакли
нашепват скърцащо "memento mori"

 

Животът, всъщност, не е като сцена
и няма публика, извикваща на бис
жестока участ - собствена арена
море от ярост и тресавища от риск

 

Картинка неприятна, патетична
изрязани парчета от
комичен филм
от стегнат стих - ненужни срички
медал за доблест, завъртян във тил

 

Живот назаем - кредит без платеж
това по-скоро срещаме навред
поредица от бягства без разчет
смразяващ страх, че скоро ще умреш

 

и гняв, че всъщност нищо не си свършил
не си направил нищо "както трябва"
усещаш вечно пресен дъх на мърша
и в стъпките ти никне само плява -

 

докато хвърлиш дюшеш и приемеш,
че най-накрая нещо си спечелил
и поглед вдигнеш над стандартните насмешки
и се надсмееш сам над свойте цели

 

душата ти отдавна под залог е
а съвестта - с четворна ипотека
назаем безогледно раздаваш си живота,
в замяна търсиш пак живот назаем...

 

 

(без дата)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 20. ноември 2007 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]