Алексей Видински

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Ти и аз

 

Алексей Видински

 

 

Сега сме вече насаме
и можем да говорим –
               ти и аз
ще дръпнем някое перде,
ще сложим чая...
               ще си спомняме
как гледахме света
с очи отворени широко
с очите на любимия
как виждахме в снега
               цветя
и слънце, вятър, свобода –
нещата, за които пиша...
как писах стихове,
               как вярвах,
че римата таи живот –
както в страната на чудесата
- тя беше май зад огледало –
и как поглеждахме отвъд
в очакване на пролет
               нова
и ето, пролетта е тук
и вече има минзухари
               в планината
и ние можем да говорим...
дори бих пробвал да попиша
с дъждовни капки по тревата
и да ти пратя някое писмо
с дъга вместо адрес,
               немногословно –
                    “ти и аз...”
да поговорим...
               ти си срещу мен –
роса по момини сълзи
искрица слънце сред тръстики
звезди и шепот във нощта –
а аз отново си мълча
дори не мога да си кажа,
че не ме обичаш.

 

 

22 април 1998 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 21. ноември 2007 г.
г1998-2015 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]