Алексей Видински

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Дъжд

 

Алексей Видински

 

 

Вали...
Дъждът се
          стича
по страните ми
на тънки
          вадички
мислите плуват в
главата
и след
         кратък
мозъчен
         спазъм
преливат през очите
и весело се гонят
по тялото ми
на мътни потоци
отронват се при
стъпалата ми
и правят
         водовъртежи
и
         световъртежи
около палците ми;
полусдъвкани мисли
които изчезват
в тази
     мелачка
Времето...
фенерът, под който
стоя
         (сам)
е запотен от
дъжда;
дъжд,
            като ренде
остъргващ
   земята
оставя я
чиста –
               беззащитна
шляпам из локвите
в търсене на
Арарат
             отивам
да ме вали
         другаде
-
отнасяйки
            дъжда
в душата
            си...

 

1996 г.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 13. април 2010 г.
г1998-2015 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]