Алексей Видински

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Чайка

 

Алексей Видински

 

 

Сърцето е празно, в душата – простор
Паветата тъпчеш с подметки протрити
Безлюдният свят за теб е затвор
Населен със сенки в пороя размити

 

Отчаяно гмуркаш се в своите мисли
Копнежи неясни те гонят на път
Зрънце надежда в шепата стискаш
Премръзнали устни молитва шептят

 

Гларус удавен в море побесняло,
Самотен певец с онемял микрофон
Не искаш да будиш времето спряло
И гордо преглъщаш поредния стон

 

Сандъкът с мечти отдавна е празен
Заключен със стар и ръждив катинар
Вече ненужен, но ревностно пазен
Ключът се превръща в смазващ товар

 

Бетонната джунгла безшумно настъпва
Напускаш капана със ярост в очите
Макар и бетонни, крилете потръпват –
Засмяна, свободна летиш към звездите

 

1997 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 13. април 2010 г.
г1998-2015 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]