Алексей Видински

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Плажът

 

Алексей Видински

 

 

Влюбеното небе неистово
поглъщаше морето
с немигащите си очи
ковачите на Времето
за последен път
стовариха чуковете си
върху Часовника -
настана тишина
развявана по всички кътчета
от вятъра
тогава започна голямото
надбягване
чайките крещяха от ужас
кръвожадно кълвяха
изоставащите
рояците се спъваха
в нишката на изгрева
и падаха в трапа -
Края
протегнах се и стиснах
стъкленицата на Часовника
пясъкът полепна по дланта ми
следите на времето
останаха в нея

 

 

12 юли 1997 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 20. ноември 2007 г.
г1998-2015 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]