Ясен Атанасов

проза

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | азбучен указател

 

Из „Свят за изпиване“

 

Ясен Атанасов

Корица на книгата

         Поне не винаги. Обедният експрес свисти към морето. Всичко е както трябва – в чест на годината с трите деветки съм се заредил с 9 бири, 9 патрончета марков алкохол (подарък от една споделяща стюардеса) и 9 презерватива (все пак пътуваме само за два дни). Бебо пък се обзалага, че в плика с трева има точно 99,9 грама. Целият екип на представлението се е изнесъл със сутрешния влак, но г-н Драматургът (аз) и Безспорната звезда (спътникът ми) не сме по ранното ставане. В купето сме сами и превъзбудени от лъчите на пролетното слънце, които все пак успяват да проникнат през пластовете прах и засъхнали водни капчици по прозорците и да накарат стотици създания, сякаш избягали от театър на сенките, да се развихрят, сме се отдали на пийване, покер, лениви шегички и пускане на щури SMS-и до неизвестни номера.
         И така до първата голяма спирка, където в купето ни надникна момиче и гласче на съселче попита дали има свободно място. Е, сместихме се. Но вече така се бяхме разлигавили, че нямаше начин да не я оплескаме.
         Забелязвали ли сте колко са важни имената? Как някои от тях сами по себе си предполагат сюжети? Нейното нито чух, нито запомних, обаче с що имена на „знаменитости” в очите на девойчето от глухата провинция, което току-що бе прието в университет в голям град и сега – след като си беше уредило документите, се връщаше по родните места, за да си събере багажа, се заигра Бебо. Той бе талантлив, но начинаещ, бе голямата звезда в малък спектакъл и нещо го тласкаше непрестанно да се вре в очите на другите, били те съвсем непознати, невзрачни хорица. Уж безвредна парвенющина, която ме подведе да се включа в играта. Беше лесно, като да му подавам репликите в пиеса.
         Бебо: И когато с Х (рейтингов телевизионен водещ) трябваше да участваме в онази реклама, помниш ли?
         Аз: Да, той е същият раздувко като Y (актьор от престижен театър), само, дето има малко повече талант от него.
         Бебо: Но пък как го е закъсал с коката...
         И така нататък. Нашето момиче с гласче на съселче се кокореше и малко по малко добиваше увереността, че пътува с двамата най-велики пичове на вселената. И когато Бебо предложи да врътнем джойнт и я покани да се включи, тя безропотно прие. Първо не ми стана ясно как се реши да се навре с двама непознати в смрадливия кенеф на влака. И второ – защо не каза, че й е за пръв път. Не че не трябваше да го предположа. Беше трагикомедия. След като се върнахме в купето, й стана толкова весело, че ако не бях сритал Бебо, бе готова да го запомпа на секундата. След това изведнъж се отнесе. В началото имаше сили и клатушкайки се по коридора, успяваше да стигне до мястото на позора и да подрайфа. После кротна и само повтаряше: „Майчице! Майчице!” На всичкото отгоре нямах никаква идея къде точно трябва да слезе. И когато на една забутана гара нещо в погледа й просветна и тя изстена: „Тук!”, буквално я метнах на рамо, Бебо сграбчи сака й и я разтоварихме. За щастие хора наблизо нямаше, най-вече разпенени родители, пред които да се отчитаме за състоянието на дъщеря им.
         Не мога да го обясня, но когато влакът потегли и фигурата на момичето, приседнало върху сака на празния перон и подпряло глава с ръце, взе да се отдалечава, съзрях абсолютната самота. Нещо около панкреаса ми се скъса.
         Има и хора като мен – такива, които Бог вика, а те му отказват. Но той не се отказва и рано или късно ще ни получи.
         Надявах се само да не си е объркала гарата.

 

 

 

---

 

 

 

Романът е на книжния пазар с марката на издателство „CIELA“!

 

Издателство ``Ciela``

Електронна публикация на 17. юли 2014 г.
Публикация в кн. „Свят за изпиване“, Ясен Атанасов, редактор: Ангел Игов, Изд. „Ciela“, С., 2009 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]