Мариета Яламова

интервюта

Литературен клуб | страницата на авторката | азбучен каталог

 

Разговор с българската журналистка и преводачка Сашка Журков

 

Мариета Яламова

 

 

     Сашка Журков е българка, живееща вече около двайсет години във Виена. Тя е журналистка, преводачка, създателка на първия музей на Бай Ганьо, собственичка на агентурно бюро, кореспондент на няколко български медии, гид, сътрудник на Националния музей за изучаване на народното изкуство във Виена. Въпреки че е далеч от България, всичко, което прави, е за родината – в помощ и за слава на българите. Цялото си време е отдала на работа в името на доброто, което ще остане за поколенията. Сашка Журков е жена, достойна да се нарече българка! Днес, въпреки безкрайните си задължения, тя отдели време и за това кратко интервю.

 

     Мариета Яламова: Как ви хрумна идеята за музея?

 

     Сашка Журков: Разбира се, идеята не дойде внезапно. Още при престоя си в България бях направила етнографски музей в едно селце до Бургас. По-късно, когато се преместих да живея във Виена, работих в Китзее. Там навремето живял един аристократ - д-р Ладислаус Батиани, чийто замък през 70-те години бил закупен от общината и превърнат в музей. Та в този музей, в библиотеката на графа, открих книгата на Феликс Каниц за българите в оригиналното издание и тогава ми хрумна идеята за музея - от тогава продължавам да събирам каквото мога за българите, които са се преселили в Австрия или са следвали, учили, работили там и след това са се върнали в България. Или за българи, които са работили – а те не са малко - в държавната опера във Виена. И така във Виена реших да тръгна по стъпките на Бай Ганьо според това как Алеко ги описва. И действително се оказа, че сградите, които е посещавал, съществуват все още. Започваме от прословутия хотел “Лондон”, където според Алеко Константинов са отсядали всички българи и български студенти, включително и Бай Ганьо. Този хотел “Лондон” все още съществува, но вече няма функциите на хотел, а функционира като жилищна сграда. В нея сега живеят известни личности. След това продължаваме към Гръцкото кафене, то е създадено още през 1821 г. - и то си съществува. По нататък в книгите се описва кафене “Мендл”, което все още беше със стария интериор, когато го посетих - с дървеното балконче вътре, със столовете, закачалките, масите. Но докато се наканя да правя снимки - тогава нямаше още дигитални апарати, трябваше да купувам ленти и т.н. - изведнъж един ден отидох да снимам и видях, че всичко се изнася и започва някакво преустройство. Сега там се намира италианска сладкарница за сладолед. Нататък продължава Бай Ганьо - минава площада на катедралата и стига сладкарничката, където щипва касиерката и предстои да се разрази страшен скандал, но той се измъква. И тази къща съществува, преди се е казвала "Zum goldenen Becher", т.е. “При златната чаша”, а сега “Аида” – една верига от сладкарници. И така нататък докато се стигне до банята – тя също е вече в окаяно състояние, сега се нарича “Софиензал” – през 2001 г. имаше огромен пожар и останаха само външните стени и оградата. Аз съм направила снимки на всичко.

 

     Мариета Яламова: Разкажете нещо повече за музея.

 

     Сашка Журков: Музеят е един двегодишен проект. Сега е във втора фаза , вече преминава към трета, т.е. деклариране на експонатите, и последната фаза ще бъде самото откриване в края на 2009 г. Но вече е популярен, разбира се чрез медиите, като съществуващ проект . Този музей ще бъде не само за българите. Първият му етап ще бъде история на българските преселници, но е с тенденция да се разрастне въобще като музей на имиграцията в Австрия, което е един огромен проект и естествено изисква огромна работа. Все още няма хора, държавни или частни институции, които да помогнат по някакъв начин - или като спонсори, или като меценати, или като дарители, освен доброволните дарители на експонатите, което, разбира се, затруднява изключително много работата, тъй като се финансирам сама изцяло на възрожденски принцип .

 

     Мариета Яламова: Българското правителство помогна ли ви по някакъв начин за създаването на музея?

 

     Сашка Журков: С нищо не ми е помогнало, българското правителство се занимава с други работи. Първо - и посланикът знае за музея тук, второ - дори и частните фирми, така наречените богаташи в България, за голямо съжаление – казвам го съвсем открито и грубо - спонсорират само проститутки и някакви съмнителни начинания, но в никакъв случай патриотични.

 

     Мариета Яламова: За да се създаде вестник в България, дори и електронен, се минава през ужасно много бюрократични процедури. Имахте ли такива проблеми във Виена?

 

     Сашка Журков: Не, не, не! Австрия е страна с дългогодишни демократични традиции. Вестникът е регистриран. Аз съм главен редактор и издател на вестника. Не съм имала никакви проблеми, абсолютно никакви. Дори сега на 14-ти септември ще имаме симпозиум, панаир на имигрантската преса и нашият вестник също е поканен да участва.

 

     Мариета Яламова: Доколкото знам вестникът Ви се разпространява в няколко държави, голям ли е броят на българската му аудитория и в другите европейски страни?

 

     Сашка Журков: Да, разпространява се наистина, аз лично го изпращам, което е допълнителен разход, но целта ми е да се популяризира в Европа. Разпространявам го и съм го изпратила вече и във всички немскоговорящи страни – Лихтенщайн, Люксембург, Германия, Швейцария, Холандия, Белгия, Словакия, Унгария и др. Сега се свързах и с Англия. Аз го изпращам на организации, където има възможност.

 

     Мариета Яламова: А желаещите да се абонират за “Виена днес. Българският вестник” в България могат ли да го направят?

 

     Сашка Журков: В България? Разбира се, че може човек да се абонира. В сайта пише всичко - как и какво. Освен това би било радост и за мен и в България да се получава печатното издание. Няма проблем за абонирането.

 

     Мариета Яламова: Доколкото знам ще заснемате и филм за живота на Бай Ганьо във Виена. Започнали ли са снимките?

 

     Сашка Журков: Филмът ще бъде документален, не игрален. Снимките вероятно ще започнат през декември и ще завършат през януари. Филмът ще се прави от моя дизайнер и PR в България. Казва се Методи и има фирма за графичен дизайн. Филмът ще бъде озаглавен “По стъпките на Бай Ганьо”.

 

     Мариета Яламова: Разбрах, че превеждате и книги. Какви?

 

     Сашка Журков: Превеждам книги на български автори – “Елада Пиньо и времето” на Керана Ангелова - тя получи много награди за книгата си, много хубав роман. Предстои ми да преведа още една книга на грък от български произход. Също така много интересен подпроект на музея е организиране един път годишно или един път на две години – още не сме го решили – на конкурс на името на Люба Велич – една изключително известна певица във Виенската опера от 1946 до 1964 г. и артистка. Тя е българка – Люба Величкова, но тук е известна като Люба Велич. Жалкото е, че българи дори които 20-30 г. живеят тук, не знаят нищо за нея, а тя е най-популярната, великата Люба Велич, великата солистка на операта и изпълнителка на едни от най-хубавите роли. Така например в “Саломе” – това е нейната оперна партия, която и досега не е надмината по изпълнение. Мисля следващата седмица да направя посещение на гроба й по повод 12 години от смъртта й и да заснема отново един малък филм за нея. И така... много работа има и все хубава, патриотична. Жалко, че в тези времена се намират много малко хора, които да спонсорират такива идеи.

 

     Мариета Яламова: Как се справяте с толкова много задължения? Кое Ви дава сили?

 

     Сашка Журков: Справям се. Нямам голям екип. Екипът ми е от трима души, дизайнерите са в чужбина, не са при мен, което усложнява работата, тук имам също няколко асистенти, за които също трябва да се грижа и т.н. Не е малка работата, огромна е даже, но в името на нещото, което да остане, както се казва, за поколенията, го правя.

 

     Мариета Яламова: От всичко, с което се занимавате, кое Ви доставя най-голямо удоволствие?

 

     Сашка Журков: Всичко еднакво ме радва - и музея, и вестника – ето непрекъснато се раждат нови и нови подпроекти, например за Александър Батенберг – нашият първи монарх след Освобождението. Оказа се, че след абдикирането си той живее в Грац и там има и къща, и гроба на жена му е там. Умрял е в австрийската армия като генерал и то твърде млад - на 38 г., но под друго име – граф Хартенау, а не Батемберг. И така - сега се явява един нов проект за проучване на живота му в Грац.

 

     Мариета Яламова: Благодаря Ви за интервюто!

 

 

     За повече информация относно „Виена днес. Българският вестник“ и музея на Бай Ганьо, посетете http://viennadnes.com/ и http://www.bgmuseum-vienna.com/.

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 05. септември 2008 г.

г1998-2012 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]