Яна Копчева

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на авторката

 

най-далечната планета

 

Яна Копчева

 

     

    способен е да си тръгне
    без да каже дума
    без да хвърли и поглед.
    понякога се чудя
    колко зими почиват в очите му
    като най-далечната планета
    над която не прелитат самолети
    рози не цъфтят

     

    сякаш се събуждам в нечий чужд дом
    и гласът ми е само сянка
    от градински фенери.
    липсващият мирис на мащерка.
    непознатите снимки по стените.
    и всички думи изписани по ръцете ми.

     

     

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 04. август 2011 г.
г1998-2015 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]