Яница Радева

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | съвременна българска литература

 

неродена литературата

 

Яница Радева

 

 

толкова време е минало
изглежда сякаш не е било
защото няма и помен от младост
защото няма предмет, алиби и улика
и нейната Добруджа сякаш никога не е минавала граница
а спомените й са отпреди това
когато е била две плитки под слънцето
и надничане към шапката на Дора Габе
докато плава с господина под ръка
и излъскана от дъжд
калдъръмената улица блестяла...

 

те отдавна са отплавали към теменужено безвремие
а момичето стои до мен с плитки ашладисани със спомени
чака да обеля два аспирина и говори
за литературата в скоропоговорка
и нищо не разбирам
после идват хора от черно-бели снимки и
им свири от София на пианото в Добрич
и страда че не е успяла
в литературата
в раждането
в раждането на литературата

 

цялото й минало е отплавало към други брегове
тя стои до мен бяла и малка
очите й – два аспирина нагряват стаята със скоропоговорки

 

искам да ги разбера
не мога
опитвам се да ги скатая за друго време

 

сега докато към погледа ми напират
жени без шапки и улици без калдъръм
небе и кучета еднакво рошави и облачни
и много малко музика и не повече литература
почти си вярвам
тя е Дора Габе не осъществила се
или е Дора забравила Габе
и широкополата шапка която я прави красива

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 13. август 2008 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]